Здравейте !

Latest Writings

Човеци…?

Чудех се преди как хората могат да имат/водят блог и да не пишат в него с месеци, дори години.
Вече не се чудя. Взе, че се случи и на мен. Просто нямам време, това е цялата истина. Е, има и части от живота ти, в които не ти идва музата, но това преминава.

Защо “Човеци…?”? Не, няма да говоря за себе си, въпреки встъплението по-горе.

Тази сутрин станах свидетел на нещо наистина човешко. Може би знаете или не, от известно време пребивавам в Лондон. Тук живота е забързан и сутрин има (буквално!) хиляди хора, чакащи метрото и бутащи се с надеждата да застанат дори и на ръба, но да се качат в следващият влак.
Сутринта, на моята врата, преди да се кача, имаше човек в инвалидна количка, който трябваше да слезе. За целта трябваше да му бъде донесена специална рампа от служителите на метрото.
В целият забързан и бесен Лондонски живот, служител на метрото се обади да спрат влака и да донесат рампата. Това отне около 5-7 минути, които вярвайте ми, за начина на живот тук са доста.
Но знаете ли какво? Никой, нито един от хората, чакащи да се качат на тази врата не се нацупи, не измрънка и не се опита да се качи предварително, за да не му вземат мястото. Напротив! Всички стояха кротко и смирено и чакаха служителите да помогнат на човека в количката.
Тогава си помислих… “Как ли щяха да реагират в България при така създала се ситуация?”… Не знам защо, но си отговорих по много брутален начин. На ум разбира се.

Дано греша, но си мисля, че проблема на България не е в държавата, а в хората, които мислят само за себе си и за другият не дават и пукната пара. Дано греша, защото ако не, то България няма да се оправи НИКОГА.
Не разбирам, как може всички навън да се държат като Еропейци, а когато се приберат в България, да се държат като… българи… но това е тема на друг разговор/пост.

Posted on 28 April '14 by , under Нещата от живота. No Comments.

Какво отговаряте когато ви попитат “How are you?” ?

Ето какво отговорих аз:

hey. I was good. Protected. I had a shelter. Then… i was born. Which is not such a bad thing. Lots of things happened during the years and now I live in London. Currently working for a betting or casino or whatever company (I’m not exactly sure) in the same city -> London. Not a bad city, but a lot of people here. Live is too busy, but i don’t think this is for real. I think people are just running but going nowhere. May be trying to see what’s waiting at the end of their lifes? Sounds poor, right? But I think that’s the true. No other reason.
And talking about this, I woke up this morning tired. No idea why, but still…

How are you? :P :)

Posted on 30 August '13 by , under Нещата от живота. No Comments.

Новият ми служебен gmail подпис :-)

signature

Posted on 15 July '13 by , under Fun, Нещата от живота. No Comments.

Сух период…

Чудех се как да нарека времето, в което не бях писал в блога си. А то е доста дълго… Последният пост (преди този) е от 27 Юни 2012… Повече от 1 година не съм писал нищо. Това е рекорд дори за мен. Обикновено споделям някакви песни, текстове или дори кратки мисли, но пиша нещо. А сега… нищо.
Може би, защото живота ми се промени доста от началото на 2012 година… Няма да пиша за всичко, което се е случило. За част от нещата може би съм писал, за други не съм, а за трети дори не искам да споменявам под никаква форма.

Накратко – вече живея в Лондон. От доста време не си бях взимал почивка и последните 2 дни изключих от всичко и от всички и се махнах от тук. Имах нужда от глъдка свеж въздух.
Много неща се случиха, много се случват в момента и още повече ще се случат в бъдеще.

В момента замислям нов проект. Вече имам POS софтуер за магазини и складове, но преди да го пусна официално, ще го поразкрася малко.
Четох доста статии, в които хората казват, че ако чакаш нещо да е на 100% готово и тогава го пуснеш, то вече си закъснял. Е да, аз също вярвам в тези слова, но нямайки дизайнер, който да помага е малко трудно. Винаги съм знаел кое не ми харесва, но никога не съм можел да направя нещо свързано с дизайн от началото сам.

Както и да е… Мисля, че се завърнах и ще се опитам да пиша редовно. Имам още 2 блога, единият изцяло технически, а другият свързан с “работата” ми тук в Лондон.

Трябва да update-на блога си, защото имам доста остаряла версия, да сложа някой-друг хубав plugin, да си сменя дизайна… такива неща.

Posted on 1 July '13 by , under Пътешествия, Проекти, Нещата от живота. No Comments.

Encoding проблем…

Най-накрая, след няколко месечно отлагане, поради липсва на свободно време, успях да си оправя енкодинга на блога. След последното местене базата данни тотално се беше скапала и всички постове излизаха на шльокавица…

Толкова много неща имам да пиша…

Posted on 27 June '12 by , under Нещата от живота. No Comments.

Марк Твен

“Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.”

Posted on 8 January '12 by , under Нещата от живота. No Comments.

Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Posted on 31 May '11 by , under Нещата от живота. No Comments.

Писна ми!

ПИСНА МИ ОТ България!
Писна ми “законно” да ни обират!
Писна ми да слушам ПРАЗНИ ОБЕЩАНИЯ!
Писна ми да гледам нещастни хора!

Започвам да кроя планове как и кога да се махна. Почти нищо не ме задържа тук!

Posted on 12 April '11 by , under Нещата от живота. 1 Comment.

Are you crazy enough?

Here’s to the crazy ones.

The misfits.

The rebels.

The troublemakers.

The round pegs in the square holes.

The ones who see things differently.

They’re not fond of rules.

And they have no respect for the status quo.

You can praise them, disagree with them, quote them,

disbelieve them, glorify or vilify them.

About the only thing you can’t do is ignore them.

Because they change things.

They invent. They imagine. They heal.

They explore. They create. They inspire.

They push the human race forward.

Maybe they have to be crazy.

How else can you stare at an empty canvas and see a work of art?
Or sit in silence and hear a song that’s never been written?
Or gaze at a red planet and see a laboratory on wheels?

While some see them as the crazy ones, we see genius.

Because the people who are crazy enough to think
they can change the world, are the ones who do.

Posted on 7 April '11 by , under Нещата от живота. No Comments.

TEDxBG – Steve Keil – A Play Manifesto

Защо България е тъжна? Защо сме на дъното на най-гадните проучвания в Европа? Може би това е отговора на въпросите, които си задаваме всеки ден?

Posted on 24 March '11 by , under Нещата от живота. No Comments.