Здравейте !

Човеци…?

Чудех се преди как хората могат да имат/водят блог и да не пишат в него с месеци, дори години.
Вече не се чудя. Взе, че се случи и на мен. Просто нямам време, това е цялата истина. Е, има и части от живота ти, в които не ти идва музата, но това преминава.

Защо “Човеци…?”? Не, няма да говоря за себе си, въпреки встъплението по-горе.

Тази сутрин станах свидетел на нещо наистина човешко. Може би знаете или не, от известно време пребивавам в Лондон. Тук живота е забързан и сутрин има (буквално!) хиляди хора, чакащи метрото и бутащи се с надеждата да застанат дори и на ръба, но да се качат в следващият влак.
Сутринта, на моята врата, преди да се кача, имаше човек в инвалидна количка, който трябваше да слезе. За целта трябваше да му бъде донесена специална рампа от служителите на метрото.
В целият забързан и бесен Лондонски живот, служител на метрото се обади да спрат влака и да донесат рампата. Това отне около 5-7 минути, които вярвайте ми, за начина на живот тук са доста.
Но знаете ли какво? Никой, нито един от хората, чакащи да се качат на тази врата не се нацупи, не измрънка и не се опита да се качи предварително, за да не му вземат мястото. Напротив! Всички стояха кротко и смирено и чакаха служителите да помогнат на човека в количката.
Тогава си помислих… “Как ли щяха да реагират в България при така създала се ситуация?”… Не знам защо, но си отговорих по много брутален начин. На ум разбира се.

Дано греша, но си мисля, че проблема на България не е в държавата, а в хората, които мислят само за себе си и за другият не дават и пукната пара. Дано греша, защото ако не, то България няма да се оправи НИКОГА.
Не разбирам, как може всички навън да се държат като Еропейци, а когато се приберат в България, да се държат като… българи… но това е тема на друг разговор/пост.

Posted on 28 April '14 by , under Нещата от живота.