Здравейте !

Archive for 'Светът по мое време'

2009 г. – 2010 г.

Неусетно измина още една година изпълнена с радост, тъга, промени и какво ли още не… Година, в която ми се случиха страшно много неща. От някои си взех поука, а на други се радвах. Винаги съм казвал и мислел, че човек трябва да се учи от грешките си и смятам, че до някъде успявам да следвам тази “максима”. Всъщност тази мисъл не е моя и имаше още нещо подобно на това, че трябва да се учим не само от своите, но и от чуждите грешки. Смятам, че съм научил доста от чуждите грешки, които съм видял и с които съм се сблъскал през изминалата година.
Два пъти в годината правя равносметка и погледжам назад. Назад, към изминалите дни за да видя къде съм бил, какво съм правил, до къде съм стигнал и как и колко съм се променил. Това са рожденният ми ден (м. Февруари) и 01 Януари. Ще видим как съм се справил тази година. От 2010 година се впускам в безспирният поток на живота и започвам да “греба с две ръце”. Накъде? Към мястото, където искам да отида, към човека, който искам да бъда. Никога не съм спирал да се оглеждам и знам къде съм сега и какво става около мен, какви хора има и до къде мога да стигна. Дали ще успея? Времето ще покаже.
Това е последният ми пост за изминалата 2009 година. Чудя се какво още да напиша, но май няма какво повече да “кажа”.
Пожелавам на всички много здраве и щастие. Пари? За какво са ни пари? Просто хартийки, с които живеем. Живейте за себе си, не за парите! Рано или късно, малко или много, пари винаги ще има. Може да звучи изтъркано, но е истина. Пожелавам ви верни приятели, много забавления и много, много незабравими мигове през новата 2010 година. Нека тя бъде по-успешна за всички ни!

Posted on 31 December '09 by , under Пътешествия, Нещата от живота, Светът по мое време. No Comments.

Колоездене

Най-новата категория в блога ми – Колоездене.
Създавам я с идеята поне веднъж седмично да пиша нещо интересно, защото наскоро си купих колело и вече съм направил близо 200 км с него :)
Вчера в големият дъжд с Антон направихме близо 50 км, а днес с него и Сребрин ходихме до Перущица. Беше яко :) Наваля ни дъжда, но голяма работа :) Дано само не се разболеем, че сега изобщо не му е времето :)
Тук пускам малко снимки на колелото, а в идните дни като взема от на Среб апарата снимките ще ви покажа как се кара колело в гьол :)

Posted on 8 June '08 by , under Fun, Колоездене, Нещата от живота, Светът по мое време. No Comments.

ЧРД Блогче ;)

И както каза Киро – ЧРД Блогче ;)

Преди 4 дни и моят блог “порасна”. Първият ми пост беше на 15 Април 2006. Това май прави 2 години вече писане :) Не, че съм писал кой знае колко, но ето кратка статистика:

You have 315 posts, 1 page, 2 drafts, contained within 19 categories and 72 tags.

И продължавам напред!

Posted on 19 April '08 by , under Fun, Links, Linux, Lyrics, Research, Skype signs, Software, Web, Yahoo! Chess, Пътешествия, Програмиране, Проекти, Образование, Нещата от живота, Светът по мое време, Филми, Интернет, Други, Денят започва. No Comments.

Един незабравим ден!

От миналата Събота-Неделя имах уговорка с Ðœ. да отида на рожденният му ден в София. Знаех, че няма да имам проблем тъй като преди по-малко от месец си бях купил BMW 320i в перфектно състояние! Ð’ Петък бях в София. С двама колеги се бяхме разбрали да ме подслонят в тяхното общежитие за 1-2 вечери докато си тръгна. Вечерта излязохме, повеселихме се, попийнахме… Всичко беше СУПЕР! Ð’ Събота вечерта отиваме с Ðœ. да почерпи по една пица в “Дон Домат”. Ð’ 8:30 ги взимам с Г. от нейното общежитие и към 9 бяхме вече пред телефонната палата срещу “Гранд Хотел София”. Оставяме колата и се веселим – нали е празник. Връщаме се и познайте какво?! Колата ми я няма! Ð’ първият момент не знаех как да реагирам… Стоях просто и гледах в 1 точка… Звъннах на “Паркинги и Гаражи”, но от там никой не ми вдигна. След това се обадих на 166 и след няколко минути колата беше обявена за издирване на територията на гр. София. Пратиха ме в 01 РПУ, което беше на 7 лв разстояние с такси. Там се държаха с мен като с някой хванат от гората. Едва ли не аз сам съм си откраднал колата… Разпитваше ме някакъв следовател или не ги знам какви се водят там… Гледа ме, че целият треперя от притеснение и ми казва “Абе, ти нормален ли си?”. Е кажете ми как да реагирам на това?! Това е държание на полицай към потърпевш! Закараха ме с полицейска кола до мястото да направят оглед. Еми то такъв оглед можеше и някое 3 годишно дете да направи – слязоха от колата, единият запали цигара, другият се завъртя покрай 2 коли и си тръгнаха. Аз питам “И сега какво да правя?”, а следователят ми казва “Прибирай се и чакай!”. Просто нямам думи… Тогава само стоях и ги гледах и не знаех какво да кажа… Добре, че на Ðœ. колата не беше много зле. Той я взе и до 3 часа през нощта сме обикаляли околните улички, паркинги и дворове да търсим колата ми! МОЯТА КОЛА! Искам да изкажа специални благодарности на Иво и Асен от bmwpower-bg.net ! Нито са ме виждали, нито ме знаят кой съм! Имали сме точно 3 разговора по ICQ с Иво, а Асен не го познавах до тази вечер. Ð’ 1:30 през нощта се обадих на Иво и му казах така и така купих с кола, откраднаха ми я, какво да правя? Той помисли малко и след 5 мин ми се обади и ме свърза с Асен. Пуснаха важна тема във форума, че колата ми е открадната, пуснаха информация за външни белези… Изключително много Ви благодаря! Полицайте се държаха с мен като с идиот, независимо, че това им е работата, а напълно непознати ми подадоха ръка и направиха каквото могат за да ми помогнат! БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ НИКОГА! Ð’ 2:45 Иво ми звъни отново да ме пита какво става. Представете си! Супер точен човек!

Обикаляхме и обикаляхме и пак обикаляхме… нищо! Прибрахме се в общежитието на Г. и в крайна сметка се повеселихме на пук на всичко!

На следващият ден се обадих на родителите ми, защото сметнах, че е редно да знаят. Пожелавам родители като мойте на всеки! Винаги застават зад мен независимо какво се е случило! По стечение на обстоятелствата те още не бяха видели колата ми… Обадиха се където можаха и направиха каквото можеха… Същото направи и вуйчо ми и още куп други хора, на които съм много благодарен, но мисля да не споменавам за момента.

Ð’ Събота пак отидох до полицията за да видя как върви разследването (ако има такова) на моя случай. Отивам и най-спокойно казвам “Добър ден, снощи подадох жалба за откраднат автомобил…”. И онзи все, че ми се изсмя в лицето! Ð’ буквалният смисъл! И ми казва “Хахахахахаха И какво? Намери ли си я?”… Отново незнаех как да реагирам… Изгони ме и каза “Ела в Неделя от 3 до 5″. Супер! До тогава колата ми ще е разфасована 3 пъти! Опитах се да продължа мисълта си с думите “Има камери на този, този и този ъгъл. Можете ли да видите записите?”. Отговора на това беше “Не ни учи как да си вършим работата”… Еми до тук беше и си излязох. Реших, че не мога да търпя повече унижения от хората, които се предполага, че трябва да ми помогнат…

В Неделя благодарение на добри приятели ме пратиха при човек, който ме изслуша внимателно, записа показанията ми и ми обясни как стоят нещата когато ти откраднат колата. Този човек ми вдъхна малко доверие и се надявам наистина да успее да намери колата ми (ако още е цяла)!

От този момент се започва чакане… Чакам или да се обадят, че са я намерили, или да се обадят за откуп… или да не се обади никой за нищо.

Знам, че не е добре да се говори така, поне на това са ме учили като малък, но -> Дано му изсъхнат ръцете на този, който ми е откраднал колата! Дано всички пари, които изкара от нея да ги дава за лекарства!

edit: Всъщност след като ме изгониха от полицията аз сам отидох и видях къде има камери, които може би са хванали нещо. Влязох в BulBank и поисках да говоря с директора. Влизам в стаята, а там 5-6 човека. Аз им казвам какво се е случило и всички ме гледат в очите и ми обясняват, че камерата сочи на там, но не обхваща конкретното място. Няма значение! Те поне се държаха с мен като с човек, а не ми се смееха! Защо аз трябва да проверявам камерите? Къде е полицията!?

Всъщност и да чакам и да не чакам това е… Живота продължава! С или без кола аз пак съм тук! И на пук на всичко и всички продължавам напред! Продължавам да живея!

През двата дни след кражбата докато бях в София само се молех както пресичам на някой светофар да видя някой кретен спрял с моето BMW на червено… Само това исках! И тогава и сега съм способен да…

Всъщност в момента съм доста объркан… това може би си личи от начина, по който пиша…

Нещата, които не ни убиват, ни правят по силни!

Posted on 30 October '07 by , under Пътешествия, Нещата от живота, Светът по мое време. 5 Comments.

To-Do ?

Поредният пост на Киро ми напомня, че точно сега трябва да седна и да си нахвърлям задачките и да започна да ги изпълнявам 1 по 1, защото не са малко :)

Posted on 29 September '07 by , under Fun, Linux, Lyrics, Research, Software, Web, Пътешествия, Програмиране, Проекти, Нещата от живота, Светът по мое време, Филми, Интернет, Други. No Comments.

1 септември 2004

Група от чеченски терористи вземат между 1000 и 1500 души заложници по време на празненства за първия учебен ден в училище в град Беслан, Северна Осетия. Техните искания са да бъдат освободени всички чеченски затворници в Ингушетия и Чечня да стане независима държава.

3 септември — руски специални части прекратяват обсадата на училището в Беслан. При атаката загиват (по официални данни) 335 заложници и 32 от около общо 40-те терористи. Ранените са над 700, а безследно изчезналите — близо 40.

Posted on 16 December '06 by , under Светът по мое време. No Comments.

11 март 2004

Мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 191 души, между който и петима български граждани, ранените са над 1400. Отговорност за атентата поема Ал Кайда. По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят в момента, в който се засекат на централната гара в Мадрид, тъй като тогава силата на взрива е щяла да бъде достатъчна да унищожи сградата на гaрата и да причини хиляди жертви.

Posted on 16 December '06 by , under Светът по мое време. No Comments.

27 декември 2003

Терористи нападат военните бази и правителствените сгради в Кербала с камиони и коли бомби. При атаката загиват петима български и двама тайландски войници, както и над 20 иракчани.

Posted on 16 December '06 by , under Светът по мое време. No Comments.

26 ноември 2003

Последен полет на Конкорд.

copy/paste wikipedia

Posted on 16 December '06 by , under Светът по мое време. No Comments.

19 март 2003

Войната в Ирак започва с масирани бомбардировки над Багдад.

copy/paste wikipedia

Posted on 16 December '06 by , under Светът по мое време. No Comments.