Здравейте !

Archive for 'Един ден с…'

С Мария като фотомодел :-)

Наскоро се запознах с един много ведър и свеж по душа човек, а именно Мария. Честно казано отдавна не бях срещал такъв човек. Винаги е весела и винаги има какво да си кажеш с нея.

Наскоро взех, че споделих с нея една моя стара мечтичка – да си имам собствен сайт. Та нали тя е дизайнер по призвание и професия взе, че се съгласи да се наеме с тази тежка задача. И така от дума на дума се стигна до факта, че трябваше да ме снима. Да ме снима!? Мен никога за нищо не са ме снимали :) Че от мен фотомодел не става, хич не съм роден за пред или зад обектива на каквото и да било. Не ми е ясно как, но тя успя да ме убеди и днес (Събота) беше заветният ден, в който да се направят снимките.

Както тя разказва в блога си плана беше следният:
1. Купувам си бели кецове или маратонки главно за снимката ама и да си ги нося, защото от 4 месеца не мога да си намеря свестни маратонки.
2. Купувам си бяла риза – фен съм на ризите, имам повече ризи от колкото каквито и да било други дрехи и нямаше как да ми направи снимка с нещо друго. Проблема обаче се появи тогава, когато тя каза, че ризата трябва да е бяла. Е да, ама аз такива нямам :) Имам само шарени :) Та купих си и бяла риза :)
3. Трябваше да се купи подарък, защото в Понеделник съм на рожден ден на близък мой приятел.
4. Снимки, снимки и пак снимки

Всичко 6, по плана :) Проблема обаче беше, че цял ден времето беше мрачно и точно като започнахме снимките реши, че трябва да завали (времето де) :)

Снимките в градската градина минаха ок. Там нямаше хора, бяхме аз, тя и няколко дървета :) До тук без проблеми. След, което тя каза нещо от сорта “Айде сега да те снимам сред хората на центъра”… Ð’ това отношение съм без задръжки и както й бях казал по-рано нямам проблеми хората да ме гледат и да ми се чудят. Е да, ама като стъпих между споменатите вече хора и като ме подхвана един вътрешен смях… Не знам дали Мария забеляза обаче доста се държах да не започна да се смея :) Може би точно това е сценичната треска, знам ли :)

Та наснимахме се и следваща спирка беше “Сладоледената къща” с идеята да ме снима на тераса и в кафе. Ок, обаче като изкара апарата и аз си знам, че не трябва да я гледам в обектива (подучи ме още от начало) и си гледам горе в дясно. Е да ама там точно някакво момиче и аз я гледам втренчено (нали трябва да съм сериозен) и тя ме гледа и аз мълча и … абе интересна ситуация се получи… и… нали ако се смея или мигна ще ме бие фотографа :D

И така… беше весело, беше яко и ще има и продължение, защото не сме направили конкретните снимки за сайта както тя си ги представя.
Ето ме и мен като модел :) Една снимка стига :) Другите отиват в личен архив и за сайта :)

P.S. Не знам дали от снимките или нещо друго, но като отидохме в кафето аз си поръчах “портокалов сок от праскова” и сервитьорката ме изгледа доста странно… то и аз се изгледах странно след като разбрах какво съм казал :D
Обаче това не е всичко :) Прибирам се с такси в 7 вечерта и казвам на шофьора “Довиждане, лек ден и лека вечер“. Явно е нещо от снимките…

Posted on 25 October '08 by , under Fun, Нещата от живота, Един ден с.... 1 Comment.